Не знам дали някога сте се чувствали объркани. Е, аз в момена се чувствам много, ама много объркан. Аз съм момче на 15, на 25.11.2008 ще правя 16 и (живот и драве) ще взема мотор, за да джъткам из града. От 6 срещу 7 клас (сега съм 9 срещу 10) ми се наложи да се преместя от моя роден град и да отида на 100 километра в град, където по принцип нямам роднини. В началото беше супер гадно, защото аз отивах на ново място, заедно с цялото ми семейство, където никой не познавам, оставям приятели и роднини зад гърба си, хвърлям се в мрака... Доста ми беше трудно да свикна с мисълта за новата среда, новия тип хора, с които се срещам, но някак свикнах. Все още ми е много мъчно за старите ми приятели в Казанлък, но пък ние се виждаме всяка ваканция, така че няма проблем.

По принцип към средата на седми клас (5-6 месеца след като съм дошъл в тоя град) вече познавах доста хора, както и те мене, защото работя на... да речем място, където се запознавам с много хора. Е, не че точно работя, ама помагам на нашите, а те ми се отблагодаряват, като ми дават някой лев :P За това време бях опознал почти всички от моя випуск в моето училище, бях си намерил приятели и т.н. Интересното е, че едно от момичетата във съседния клас, хм, да речем, че бях хлътнал по него. С нея заедно ходихме на СИП по математика. Аз много си падам по математиката, ама тя е експерт по тая част. Нямаше (и още (почти) няма) задача, която може да я затрудни, което много ме кефеше, защото пък аз леко не бях направил своя собствен стил на решаване на задачи. Стоях на СИП-а и я гледах как решава задачи в несвяст... Просто тя беше перфектна. Е, вярно, беше леко пълна, ама то и аз не съм слаб като скакалец, а и въобще не ми правеше впечатление. Обаче аз, пусти и непораснал хлапак, започнах много да се лигавя, да се закачам с нея, да показвам, че наистина съм хлътнал по нея (по свой някакъв странен начин), като съвсем случайно пъхах бележцици в чантата и с надпис "Обичам те", даже веднъж я проследих до у тях. Но тогава много се издъних, защото така я следвах, че вървях 50 метра зад нея и въобще от километър си личеше, че я следя. Когато тя най-накрая стигна до у тях, обърна се, погледна ме в очите, усмихна ми се и ми помаха с ръка. Направо изтръпнах, чудех се какво да направя, помахах и и аз и се обърнах на другата страна, сякаш съм объркал пътя. М-м-мм да-а-а, в крайна сметка, един мой приятел бил говорил с нея и тя ми казала, че един вид нищо няма да се получи, по-добре да се откажа, а тя щяла да се прави, че не е разбрала нищо. Така и стана. На другия ден я видях и сякаш нищо не бе се случило. От тогава се сприятелихме, но рядко си говорихме, само когато бяхме на СИП-а. Страстите в мен се поуспокоиха поради следващите кандидат-гимназистки изпити, за които тя така и не се записа. Аз я дрънках много да се пробва, защото бях сигурен, че щяха да я вземат в МГ Габрово, но нея я беше страх да не се издъни, а и не искаше да се разделя с приятелките от класа и. В крайна сметка тя не се яви, но аз отидох. Много се притеснявах, че по БЕЛ ще ме скъсат, защото по принцип никога не съм можел да пиша хубави есета, ЛИС-ове, съчинения-разсъждения. В крайна сметка така и не седнах да уча. Падна ми се някаква смотана тема за "Немили-Недраги". Е, резултата ми беше БЕЛ 4,375 а Математика - 2,929. Направо щях да се изям, защото ме скъсаха на математиката - там, където най-малко очаквах, а БЕЛ го взех с 4, Ако не се лъжа даже бях на второ място в Севлиево по БЕЛ. На първо беше една зубърка, дето си взе всичко с 6,000.

Много съжалявах, че не успях да взема изпиа, защото около 8-9 човека в нашия клас го взеха, само аз не бях, а училището, където исках да ида беше специално за мен - Компютърна паралелка със засилено изучаване на математика и Английски. Уви, до година си останах в същото училище. Затворих се във себе си, не излизах с никой, понеже останалите ми приятели бяха отишли в другите училища, а аз бях останал с най-големите олигофрени от целия випуск. За съжаление 8 клас нямахме СИП по математика, тъй като само аз и Ива бяхме желаещите, а то трябвало да има минимум 10 човека, за това пък и вече почти не ми оставаше повод да се видя с нея. Единствено успявахме да си разменим някоя друга приказка когато правихме училищният вестник, където аз бях главен редактор, а тя журналистка :P За година почти не се сещах за нея, защото бях зает и с проектите си в интернет, домашните, работата... В крайна сметка свърших годината с 5.00 и реших да кандидатствам  същото училище, в което щях да влеза и след седми клас, но вече паралелките бяха други - докато миналата година имаше само 1 (Английски и математика), тази имаше четири - "WEB Design и програмиране"(А),  "Промишлена електроника"(Б),  "Електрически инсталации"(В) и "Машинен Техник"(Г). Моята цел беше да влезна в А, където просто в случай, че ме приемат, щях да им разкажа играта, защото с програмиране (WEB базирано на PHP) се занимавам от 4-5 години и може да се каже, че съм имал доста сполучливи проекти, а друг като мен на моята възраст (със същите интереси) нямаше, или поне не познавах.

Дойде деня на записването за училището, отидохме в залата, посрещна ни бъдещата ми госпожа по Физика и Химия, усмихната (доста рядко се случва това, между другото) ме покани да започна да пиша формуляра. Когато се стигна до частта с избора на паралелки, на първо място записах А, след което се замислих, в случай, че не ме приемат, защо да не напиша и Б? Така и направих.


П.С. Ще продължа малко-по късно с писането, че тази вечер ми се налага да отида в Казанлък с нашите на гости :P

много е интересно